[one_third padding=”20px 20px 20px 20px”]
⊰֍⊱
WHAT HAPPENED?
In a situation that seemed unthinkable – the isolation resulting from the declared global epidemic and all the accompanying cardinal changes in lifestyle since the end of 2019 and the first months of 2020 – we decided to ask questions. We were excited by candid and in-depth views that reflect on the unfolding challenge. The outbreak of the viral pandemic has left its mark on drastically different lives and all kinds of people. It quickly leveled and affected without apparent limitation all age groups, national and local communities, social strata, ethnicities, races, genders – people from all corners of the world.
[/one_third]
[one_third padding=”20px 20px 20px 20px”]
⊰֍⊱
WHAT DID WE DO?
Back in April, we first asked philosophers, poets, writers, psychologists, artists, designers and journalists. We turned to them because of the visionary scope their vocation implies. We asked 7 basic questions, some seeking complex answers further in time, others very specific and concerning the present. We publish the viewpoints of our guests on Breakwater Visions – the special platform created in connection with the emergency. Breakwater Visions falls within the design of Amorpha’s Breakwater Conversations series, discussing community processes.
[/one_third]
[one_third padding=”20px 20px 20px 20px”]
⊰֍⊱
WHERE ARE WE NOW?
Today, June 13, 2020, we publish the third conversation on this platform of viewpoints on the pandemic. The conversation took place in April and was updated as we returned to the topic with the respondent a few days. At the moment in Bulgaria the sudden and shocking change of which we were undoubtedly part then seems unrealistically far away. In the last few days in Bulgaria the number of confirmed cases of the disease has reached its highest levels since the beginning of the pandemic. Still, public restrictions are dynamic and sometimes change during a single day.
[/one_third]
We directed our questions to Bulgarian writer, archaeologist, journalist and editor Dimana Trankova, our special guest live in Varna in the latest edition of European Literature Night in May 2019. The pandemic edition of the event, May Night of Literature 2020 in Varna, recorded and streamed online readings of excerpts in Bulgarian and French from Trankova’s novel “The Empty Cave”. The reading of Bulgarian literature in translation to other European languages is a focus selected by Amorpha Foundation aimed at promoting the accessibility of Bulgarian literature and culture around the world. Dimana Trankova’s novel was published in French at the end of 2019.
Trunkova is a graduate archeologist from Sofia University. She is currently an editor of “Vagabond” – the English-language magazine on Bulgaria. She has authored a series of documentary books in Bulgarian and English about the country’s cultural and archaeological heritage such as “East of Constantinople”, “A Guide to Thracian Bulgaria” and “A Guide to Roman Bulgaria”. Her novel “The Empty Cave” was nominated for the Elias Canetti National Literary Award 2017 (*Elias Canetti is a Nobel Litereature Prize winner born in Bulgaria). Both her novels were published in French translation by Marie Vrina-Nikolov from the French publishing house Éditions Intervalles – “The Smile of the Dog” (« Le Sourire du Chien ») in 2017 and The Empty Cave (« La Caverne Vide ») in 2019.Breakwater Visions artwork by artist Ina Valentinova, „Island Series“, 2018.
През последните седмици се превърна в реалност една своеобразна утопия за съвременното социално същестуване.
В съзнанието на какъв тип литературен герой би се зародила тя?
Не бих определила Морис Конхис от “The Magus” на Джон Фаулз точно като тип, но някой като него.
Какво е Вашето разкодиране на случващото се, в три кратки изречения?
Това, което преживяваме, вече се е случвало многократно. Разликата е в съвременните технологии, глобализираното общество и дългия мир (в по-голямата част от света). Благодарение на тях сме по-неподготвени – но и по-подготвени – да се справим със ситуацията.
В каква степен ще се променят представите на младите хора за възможното и невъзможното в света и за това как функционира той?
Къде си представяте, че може да ни отведе тази промяна в съзнанието след едно или няколко поколения?
Може би ще осъзнаят ситуацията от втория въпрос. А може би ще постъпят като хората от поколенията преди нас. Ще забравят и ще продължат с живота си до момента, в който следващото повторение с вариация изневиделица им се стовари на главата.
Как се променихте Вие: има ли нещо, от което с изненада разбрахте, че лесно можете да се освободите?
Ще сте свободен ли от него и в бъдеще, или само временно?
В дневника си подполковникът от британската армия Мървин Уилет Гонин описва следния случай от 1945 г. Когато британските части влизат в освободения лагер “Берген-Белзен”, ги посреща потресаващата гледка на хора на предела на силите си – хиляди мъже, жени и деца, които след системен глад, унижения, болести и малтретиране са изгубили човешкия си облик и всякакво желание за живот. Живи скелети, които нямат сили дори да се облекат. Тогава в лагера пристига пратка от Червения кръст, в която има… червило. Британските войници са бесни: затворниците се нуждаят от лекарства, от храна, от дрехи – не от червило! Но червилото е тъкмо онова, от което са се нуждаели освободените затворници с татуирани номера на изпосталелите ръце. То връща живота по лицата и в очите на жените, превръща ги обратно от обезумели скелети в личности. Личности, които умират, стискайки гилза червило в ръка.
Когато носенето на маски беше задължително, се сещах за тази история всеки път, когато излизах навън. По принцип не се гримирам, но по време на извънредното положение започнах редовно да слагам спирала на миглите си. Маските вече не са задължителни (засега), но навикът остана. Поне засега.
От какво се притеснявате най-много в момента?
Че маските, на които има снимка на усмихната човешка уста и зейнали ноздри, ще станат модерни.
Кой е най-впечатляващият за Вас автор (или произведение) в сферата на изкуството или науката, който открихте във времето на „социално дистанциране“?
Завърших “Maps of Time. An Introduction to Deep History” на Дейвид Крисчън. Книгата започва с Големия взрив и завършва с края на вселената, но епидемиите и ролята им в човешката история се появяват на няколко пъти в нея. Последвах клишето и прочетох “Черният лебед: Въздействието на слабо вероятното в живота и на пазара” на Насим Талеб. Случайно попаднах на “Тайфун” на Джоузеф Конрад. Велика история за капитан, който отказва да повярва колко силен е един тайфун, докато сам не се набутва в него. Капитанът спасява кораба и екипажа си, и – следвайки разбирането, че достойното човешко поведение трябва да се спазва и при най-голямата криза, не забравя да се погрижи и за китайските работници(!), които пътуват в трюма.
През този период в Аморфа си оставихме свободно време и пространство, за да видим по-ясно промяната.
Какво създадохте или творчески премахнахте Вие?
Нищо. Имах късмета да работя нормално натоварена.
⊰֍⊱ ⊰֍⊱ ⊰֍⊱ ⊰֍⊱ ⊰֍⊱ ⊰֍⊱ ⊰֍⊱
[one_half padding=”20px 24px 20px 20px”]
The opening reading in Bulgarian in ELN’s pandemic edition May Night of Literature in Varna, May 13-31. Readers: Journalists from the Bulgarian National Television in Varna – Iva Georgieva, presenter of the “Culture Line” show, Svetlana Gancheva, Rumyana Ivanova and Dimitar Gorchev – read in front of the National Television building in Varna on the first day of the lifting of the state of emergency in Bulgaria. They read in Bulgarian an excerpt from the novel the “Empty Cave” by Dimana Trunkova.
[/one_half]
[one_half_last padding=”20px 24px 20px 20px”]
The opening reading in French in ELN’s pandemic edition May Night of Literature in Varna, May 13-31. Stephanie Deplank, a French citizen from the local international diaspora in Varna, a writer and teacher of French and English, reads in French an excerpt from Dimana Trunkova’s novel “The Empty Cave” published in French at the end of 2019 “La Caverne vide” ( translator Mari Vrina–Nikolov, Éditions Intervalles publishing house, 2019).
[/one_half_last]
⊰֍⊱ ⊰֍⊱ ⊰֍⊱ ⊰֍⊱ ⊰֍⊱ ⊰֍⊱ ⊰֍⊱
