Международен ден на младите хора – 12 август

Тема за 2016: Устойчиво потребление

 

Интервюта от варненските пазари в деня на младите хора

Инициативата ни „Интервюта из варненските пазари“ е посветени на международния ден на младите хора през 2016 година и на неговия фокус върху ролята им за утвърждаване на устойчиво потребление и справянето с бедността. Изследователи и автори на текстовете са три момичета на 18 години, които преди няколко месеца завършиха гимназия и се подготвят да напуснат града и да започнат университетския си живот. В техните първи смели опити в журналистическата и изследователска работа им помага екипът на Аморфа и поканеният като консултант млад журналист и литературен автор, Бистра Величкова. Целта е изграждане на капацитет на младите хора за изследване на важни обществени проблеми и споделянето на разнообразие от гледни точки и аргументирани позиции по тях с общността.
 

‪#‎УстойчивоПотребление‬ ‪#‎YouthDay‬ ‪#‎SustainableConsumption‬

 
Автор: Мария Цакова, 18 г. Завършва I Езикова гимназия във Варна тази година с профил „немски език“. Предстои ѝ да се обучава в бакалавърската програма на специалност „Връзки с обществеността“ в Нов български университет – София.

На 12 август 2016 г. по покана на Аморфа се събрахме група от четирима – Невена, Станислава, Мария и аз – за да се опитаме да съберем историйки от малките производители по пазарите във Варна. По темата „устойчиво потребление“ – фокус на Международния ден на младите хора за 2016 г. – искахме да предоставим адекватна информация, която да е едновременно полезна и интересна, за да бъде трудът на тези хора по-оценен.

Започнахме пътешествието си от Чаталджа, където на тротоара до светофара имаше насядали хора, които си бяха наредили плодовете и зеленчуците може би незаконно по земята. Докато купувахме от вкусните им евтини домати, се запознахме с тях. Някои бяха изненадващо дружелюбни. Продължихме през Колхозния пазар и завършихме на Синия пазар и пазара под Часовника. Из безкрайно многото продавачи успяхме да намерим няколко, които не купуваха от борсата и си гледаха самостоятелни оранжерии и това бе единственият им начин да се издържат.

Подминавайки щанд с пъпеши и дини, не можеше да не се спрем на тази силна, прекрасна миризма на истински плодове и да разпитаме как точно успяват да се справят с всичко това, живейки в цялостната конкуренция на пазара около себе си. Впечатляващо бе колко спокойни бяха тези хора, въпреки трудния си живот. Дадоха ни много ценни съвети за земеделието и живота като цяло. В обикновеността си те бяха много мъдри. Тези истории успяха да ни покажат как фунционира един устойчив начин на живот и колко разнородна е всяка история, която привидно води до едно и също настояще.

Очаквайте историите и интервютата тук съвсем скоро!

 

 

Из варненските пазари: Обич и смелост в стрък чубрица

 

Представяме първото интервю от поредицата „Интервюта из варненските пазари“. Започваме с историята на Златина, 38 години, за личния избор и връзката между земята и семейството.

Златина е на 38 години. Запознахме се с нея на един от пазарите във Варна, където продава домати, пресни билки, тиквички и лук. Тя е първият ни опит за интервю като кандидат-журналисти и изследователи. Захванахме се със задачата като предизвикателство въпреки притеснението на новобранеца. Решихме да разчупим леда, като си купим от силно ухаещата чубрица, която беше прясно набрана по-рано същия ден. Злати лесно се съгласи да ни разкаже за себе си. Беше изненадана, че се интересуваме от нея.

 

 

Из варненските пазари: Усмивката на Фатме с аромат на пъпеши

 

Второто интервю от поредицата „Интервюта из варненските пазари“ е от най-големия пазар в града. От там дойде историята на Фатме, 42 години, за радостта да се наречеш селски човек, свързан със земята поколения наред.

Кака Фани, както 178 700 други производители в България, се грижи за свое собствено стопанство и целогодишно отглежда различни култури. Лете работи най-вече по дини, пъпеши и овошки, а зиме – за картофи, грах и лук. Живее във Варна, но тя и семейството ѝ притежават земя на няколко места. От поколения родът ѝ се развива, както съвременния човек би се изразил – „устойчиво“, грижейки се за известен брой декари и правейки всичко възможно да произведе качествена продукция, достойна за родния потребител, и едновременно с това достатъчно добра за собствената трапеза.

Фатме се усмихва често.