Ден преди официалния прием по случай Националния празник на Република Франция във Варна, от „Аморфа“ се срещаме с Ива Дикова – аташе по сътрудничество в областта на френския език към Представителство на Френския институт във Варна, за да разберем повече за връзката ѝ с Франция и за отговорната длъжност, която заема. Разговаряме на морския бряг в горещата лятна сутрин, няколко часа след като аташе Дикова се завърна от празненството за френския ден в София. Гледката ни пренася обратно в майската Нощ на литературата във Варна, която проведохме заедно тук на Рибарския плаж. Морските вълни отново са фон на преживяването, в което аудио записът ни потапя мигновено.

Интервюто взе Рада Колева от Младежка фондация „Аморфа“, възпитаник на френската езикова гимназия във Варна. В срещата се включи съоснователят и директор на „Аморфа“, Мария Баджакова, която отговаря за ползотворните контакти с Представителството през годините. Снимките направи фотографът Цанислав Христов. Обработката на звука е на Денис Иванов.

Бихте ли разказали малко повече за себе си?

Радвам се, че имам възможността отново да бъда с „Аморфа“, с която моите предшественици са имали вече изградени отношения, и продължаваме сътрудничество си във връзка с Нощта на литературата. И се надявам в бъдеще да имаме и други възможности за сътрудничество.

Както казахте, аз съм аташе по сътрудничество в областта на френския език и съм представител на службата по образователно сътрудничество на Френския културен институт в България. Той е културна служба на Посолството на Франция. Моята задача е да разпространявам най-вече френския език (и култура) – от гледна точка на изучаването му в училище (в най-широк смисъл), по-конкретно в езиковите гимназии, защото изучаването му там е най-засилено.

Преди да поема тази длъжност съм работила, около 10 години, в посолството на Франция в пресслужбата и политическата канцелария, а преди това съм преподавала френски във Френския институт. Изключително на държавни служители, които се готвеха да работят в Европейския съюз. Завършила съм френска и българска филология, след което като втора магистратура политически науки, право, икономика и управление в Института по политически науки в Тулуза.

Кога изпитахте за първи път интерес към френския език и култура?

Френският език по мое време беше първи чужд език след руския. И това не е случайно. България е имала връзки с Франция още преди Освобождението. Много заможни търговци са изпращали децата си да учат във Франция. След Освобождението френският е първият задължителен чужд език в България, преди руския.
Още с първите часове по френски бях впечатлена от мелодията на езика, от културата, която носи. Тоест за първи път изпитах интерес около единадесет годишна възраст.

Има ли нещо или някой, чиято роля е била ключова по пътя Ви към човека, който сте днес?

Може би са много хора. Може би самото общество или учителите, родителите, които са ни учили да бъдем амбициозни, да бъдем добри хора, да се стремим към съвършенство. Много хора са. Не мога да кажа, че има конкретен човек, защото влиянието е различно и многостранно.

Какво е френският език за Вас?

Френският език, за мен, е почти моят живот, защото през целия си живот съм работила с френски език и за Франция. Така че той се е превърнал в мой живот, не само в професия, а и в принадлежност към ценностите, които носи.

На български език или на френски идват по-добрите идеи?

Различно е. Зависи от средата, в която съм. И на двата езика биха могли да идват, аз съм, все пак, българка. Ако мисля по въпрос, който е свързан в българска институция и българи, ще дойде идея на български. Ако са свързани конкретно с френска задача, която трябва да се изпълни, ще дойде на френски. Освен това, Вие знаете, че съм била и все още съм преводач, и винаги имам, така да го нарека, професионалното изкривяване на търся идеята на двата езика.

Ако имахте възможност да заживеете във френскоговоряща страна, коя би била тя и с какво бихте искали да се занимавате?

Страната би била Франция при всички случаи. Живяла съм и в Белгия, имала съм възможност да бъда в Мароко и в Швейцария, не съм била в Канада, но Франция познавам най-добре. Независимо, че са франкофонски страни, те имат различна култура. И дори самият френски е по-различен. Понякога думите носят различно съдържание. И тъй като познавам Франция най-добре, бих се установила там.

Каква френска литература обичате да четете? Има ли автор, който да Ви влияе по различен начин?

Обичам да чета всякаква литература. Напоследък чета съвременна литература, защото целта ми е в училище да насърчавам изучаването на съвременния френски език. Чета абсолютно всичко ново, което излиза. Чета произведенията на автори, които каним, задължително. Много искахме да поканим тази година Лоран Бине – автор, от когото две или три произведения са преведени на български. Тази година предстои излизането на превода на „Цивилизации“ от този съвременен френски автор. Вече преведени са „Седмата функция на езика“, както и „HHhH“. Ерве льо Телие, който спечели награда „Гонкур“ тази година с книгата си „Аномия“, и мисля, че издателство „Колибри“ скоро ще публикува превода на книгата. Други автори, които харесвам, са всички класици, които съм чела като студентка. Харесвам Франсоаз Саган.

Има ли автор, който да Ви влияе по различен начин?
Не е само един, в никакъв случай. Всички са ми интересни и ми влияят по различен начин. Не мога да отлича един, като любим, от останалите. Всеки има нещо, с което ми харесва.

Какви български автори обичате да четете?

Както Ви казах, аз съм учила и българска филология, тогава съм чела всичко, което е било включено. И класиците, и съвременната литература. Сега чета произведенията на Георги Господинов. Знаете, че голяма част от тях са преведени на френски език. Харесвам Георги Господинов, преводите на Здравка Петрова и други съвременни автори.

Имате ли любимо място в България?

О, да, много места, но Варна е едно от любимите ми, и неслучайно приех тази длъжност, защото много обичам морето, макар да нямам никаква връзка с него. За мен то дава един простор и открит дух.
Много места в България са ми любими, планините, но морето ми е по-любимо. И през зимата го обичам, прекарвала съм много зими на море.

А любимото Ви място във Франция?

Във Франция Нормандия ми е най-любимият регион, защото е много зелено, морето там е много тихо и спокойно, независимо, че е по-студено. И Париж, разбира се, като един изпълнен с много култура град.

Какво беше за Вас най-интересно и впечатляващо във френската култура?

Естетиката. Естетиката на изказа, на умението да се живее, защото винаги се казва „изкуството“ да се живее. Изкуството да се храниш, да подредиш масата.
Друго във френската култура, в по-общ смисъл, са правата на човека. Знаете, че Франция е страната на правата на човека, които са голяма ценност и се отстояват от всички. Хората умеят да се борят за правата си, а това е много важно, и тази култура трябва да съществува във всяко гражданско общество.

Как се почувствахте, когато Френското правителство Ви предложи да отговаряте за културните връзки между двете държави?

То не ми е предложило, беше обявен конкурс. Аз се явих и бях одобрена. Не отговарям за културните връзки, въпреки че те са неразделни, а отговарям за образователното сътрудничество и за почти цялата палитра от дейности, които Френският институт изпълнява в източната част на България. Вие знаете, че моят район на компетентност е от Велико Търново насам.
Казах си, че е известна отговорност да поемам подобна длъжност, а тя е задължаваща, защото изпълняващият трябва да символизира ценностите на Франция, да е пример за френската култура. От друга страна това, че съм българка улеснява много работата ми, защото познавам страната, мога да избегна моменти на неразбиране, с които биха се сблъскали мои колеги французи, но е голяма отговорност. Не е по-различно, защото аз винаги съм работила за Франция, но сега имам много по-широк спектър от възможности, от свобода за вземане на решения, за ориентиране на образованието, на изучаването на френския, така че да се разпространява повече, да привлечем повече хора.

Като гости на приема, по случай националния празник на Франция, бихте ли ни издали какво ще се случва, как ще се проведе?

Да. Приемът протича по почти един и същи начин. Ще бъдат изпълнени националните химни на България и Франция от Представителния оркестър на Военноморските сили, посланикът на Франция ще произнесе реч. Традиционно се връчва награда от управителния съвет на „Алианс Франсез“ на лице, което е допринесло за разпространяването на френския език и култура. След което ще има френско вино и шампанско. Приемът дава възможност за осъществяване на контакти между хората. Приятно изживяване е!