В края на лятото на не толкова далечната 2013 г., двама сред нас – Калина Иванова и Драго Горанов – запазиха текстово и визуално историята на участието на Rosenquarzexpress и Alarma Punk Jazz фестивал в един от вълнуващите варненските крайбрежни клубове, отворен за алтернативни музикални преживявания.

Интервюиращ: Калина Иванова

Снимки: Драго Горанов

Въпроси към Цветан Цветанов:

Разкажи ни малко повече за предаването, което водиш по БНР „Аларма“ и за  Alarma Punk Jazz фестивала, който организираш?

Ами то е на вече почти 6 години. Вечерен блок от 9:30 до 23:00 всяка вечер от понеделник до петък. Не го водя само аз, петима-шестима души сме. Предаването е културно, занимава се с кинофестивали, музикални и всякакви такива неща, но винаги е свързано с действителността наоколо. Тоест ако стане драстично нарушаване на човешки права в някой център за задържане на нелегални емигранти, ние отиваме там.

Преди 5 години се появи фестивалът Alarma Punk Jazz, значи предаването беше на по-малко от година. Започна като концерти, които предавахме напряко от 1-во и 2-ро студио на БНР – с публика. После към 2010 започнахме да се изнасяме към все повече места и от година и половина-две вече и в други градове. Това го мисля от самото начало, но тогава започнахме да обикаляме София и да излъчваме предавания от кина, ъндърграунд центрове, галерии. После вторият град беше Пловдив, Русе беше третият. Почнахме да записваме и други фестивали, като стрелчанския джаз фестивал. До Варна стигаме чак сега. Аз съм правил предавания наживо оттук, но концерти  правим за първи път, дори не пряко в ефир, просто защото Rosenquarzexpress беше в пряк ефир последните 2 месеца може би 5 пъти, та затова. И за Варна планирам няколко концерта на живо… Опитвам  се да организирам концерт на един много интересен рокабили музикант от Франция, който се казва King Automatic. Та турнетата са трета-четвърта стъпка. Те се появиха от 2011, няколко артисти попитаха – „..абе ние идваме тука на почивка, за няколко дни сме, само София ли? Дай да направим едно разхождане.“, така че досега 4-5 турнета сме направили, а с тази група излязохме и извън границите на България. Ходихме до Солун, до Скопие, а до няколко месеца Амстердам, Бристол, Бад, и такива места.

Тази вечер концертът ще бъде one man show или ще има и други музиканти на сцената?

Ами да, one man show. На фестивали с повече хора звукът трябва да е по-плътен.

Аз лично страшно много уважавам и двамата музиканти – Свилен Иванов, който за мен е най-интересният български басист въобще. Павел Стойчев (барабани) също е много интересен музикант, внасят и двамата нови идеи в тази група. Но на мен соловите концерти повече ми харесват, защото има някакво развитие. Когато Илияна се появи за първи път на наш фестивал, имаше 5 песни, които бяха много добре измислени, но малко несигурно изсвирени. И само за година и половина забелязвам едно скачане с две нива и половина, което много ме изненадва. Хората обикновено не надскачат себе си, и когато това се случва е добре.

Особено ако си сам и цялата отговорност е на твоите рамене.

Да. Преди 3 дена в Търново много хора казаха, че не са очаквали едно малко момиче с китара и лупъри да създаде такава атмосфера на сцената, но се получи.

Как се получи въобще случването на предаването, и на фестивала? Как успя?

Ами коствало ми е 28 хиляди дългове към настоящия момент, към банки. Много неспане, много борба с администрация, много подливане на вода… Защото аз все пак работя в институция, която не е толкова добре настроена към нови и авангардни неща. Това е едно немного обичано начинание в официозните среди, но пък свикнаха да го търпят. Имал съм много интересни отзиви. Веднъж след фрий джаз концерт на сибирски пианист – много отровен авангард – приятен, но труден за слушане, една възрастна жена ми се обади и каза: „Кой е този човек? Аз трябва да си намеря негови записи!“. Имам усещането, че наистина повече извън София го слушат хората. То се предава по програма „Христо Ботев“, от което си е може би закономерно страшно много хора да ни слушат. Хора от Родопите, от различни части на страната, на хижи, на открито, които докато варят ракия и слушат това.. живи концерти. През август често повтаряме най-интересните от годината.

Усещаш ли някаква промяна в ъндърграунд сцената у нас и какъв е приносът на Alarma Punk Jazz?

Принос… Мен ме наричат „министъра на пънка и джаза“, но това е защото името ми съвпада с името на един – слава богу – вече бивш министър. А иначе групи има. Имало е и ще има, но това, което винаги ми е липсвало на българската сцена е оригиналност. И това, че хората нямат навик да записват. Има много интересни групи с по 30 съществуващи парчета от 10-15 години и нямат нито един албум. Забелязал съм, че по концерти, особено в развитите страни, хората питат „А къде може да си намерим диск на тази група?“. Така че много сериозно смятам Rosenquarzexpress да бъдат издадени на диск, и на плоча. И понеже ще направя лейбъл, нека кажа кои ще са следващите групи, които ще издадем. E.U.E.R.P.I., които правят ембиънт/рокабили/фрий джаз/нойз/чил. Човекът е от Свищов, Мирян Колев се казва, живее в Трявна и обикаля цяла България по фестивали. След това ще са GhostNote – те са трима чужденци, но по стечение на обстоятелствата живеят в България от много години, така че това е може би първата или втората българска група, която се състои изцяло от чужденци. Те създават музика малко в стил Дейвид Линч.

След това ще са едни хора, свързани с Варна: Лоши Петли – тамбура, народно пеене, флейта и интересна китара, с тип свирене музиката на Джон Зоро, примерно.

Би ли ни разказал повече за инициативата „Ъндърграунд Шоубизнес“?

Тя почна с Чешкия културен център. Когато директорката му застъпи този пост, тя вече беше идвала няколко пъти в България и познаваше цялата ъндърграунд сцена. Тя слуша такива неща и се интересува. Още на втория месец, когато дойде, Катерина Хуртаева, ни даде залата и каза нека правим нещо заедно, всеки месец по една нова българска група. Но то се оказа, че не е само една и започнахме да смесваме и родни, и външни. Сега 3 месеца няма да има Ъндърграунд Шоубизнес, за съжаление. Последният концерт е на 3 октомври с един поет с китара от Шотландия – Simon Kempston, и с новата група на Петър Делчев от Kayno Yesno Slonce. Тя се казва Ambient Folklore и онзи ден свириха тук на арт форума „Без граници“.

В началото е било трудно, но вече усещаш ли все повече подкрепа от странични хора, от сътрудници?

От хора все повече. Примерно с Мария (от Младежка група „Аморфа“*) се свързахме по мейл или фейсбук, не помня точно. И за два дена отреагира, свърза ме с хората от Menthol, за един ден организирахме този концерт с Rosenquarzexpress тук.

От хора – винаги, от институции – много рядко.

А твоят бекграунд какъв е? Освен, че си музикален редактор и се занимаваш с целия фестивал и с радиото?

Това винаги ще топли сърцето ми… „музикален редактор“. Защото години наред имаше забрана аз да правя предавания на тема музика, понеже нямам музикално образование. Голяма част от т.нар. музикални редактори ме уважават, но друга част биха сформирали цял един фронт за унищожаването на Цветан Цветанов. Аз съм от 12-13 години в радиото, ужас.. бялата коса тръгна вече. Та въпросът беше за бекграунда ми..

Да, музикален тип си. Свириш ли на нещо?

На всякакви струни, на които попадна вкъщи. Късноразвил съм се. Тоест ако нещо излезе изпод моите пръсти то ще излезе най-рано след 3 години, но ще бъде много добро. Миналата година също свирих с Rosenquarzexpress, но така съвсем семпличко на едни места – за запълване на дупки, защото още не беше толкова плътен саунда. И като стана плътен се оттеглих и започнах да се занимавам с организационната част.

Глух съм с едното ухо от 2000 г., от грип, изцяло. Чувам баси по костта. Първите две години беше тежко..

Какво в България се случва не така, както на теб би ти се искало да се случва в момента?

Много е дълъг и сложен въпросът и процесът, но начинът на протестиране не ми харесва.

Точно това щях да те попитам. Дали на сегашните протести им трябва повече пънк или засега са само аларма? Какво не ти харесва в тях?

Виждам, разбира се това, което се казва искреност и желание за промяна. Не виждам, за съжаление, предложение за алтернатива. Никой не харесва Орешарски, това е ясно, но на мен малко ми е като хипи сборище. Липсва някаква програмност на различното.

А кои са твоите причини да не емигрираш? Или си го мислиш?

Моментът, в който трябваше да се емигрира, ако така е трябвало да стане, аз бях болен. Около 2000-ната година. В момента не мога да емигрирам, защото детето ми е тук, не мога да го отмъкна на другия край на света.

Би ли подкрепил кандидатурата на Варна за културна столица през 2019?

Да. Варна е един от градовете, които бих подкрепил. Другите два са Русе и Пловдив. София – не, защото виждам много неща, които не ми харесват. Ако живеех във Варна и тук, вероятно щях да виждам такива неща, но понеже всеки вижда в собственото си място нещата, които не му харесват е така. Също не ми харесва тази централизация там. Моят фестивал, бидейки в ефир, е навсякъде в България, той не е софийски фестивал.

Какво би посъветвал младите, нестандартни творци, които искат да бъдат чути от точните хора?

Да не се съобразяват толкова стриктно с това, което някой им казва, защото има много такива от тези, които ги наричаме „разбирковци“, дето много обичат да им се обяснява как трябва да се правят нещата. И малко повече зъби. Познавам множество млади и интелигентни хора, които са прекалено учтиви. Човек, за да стигне някъде трябва и два-три ритника да вкара.

Въпроси към Илияна Бешкова (Rosenqurzexpress):

Участваш не за първи път във формати като Alarma Punk Jazz, Vola Open Air, Беглика, фестивала на късометражното кино „В Двореца“ в Балчик… Но Rosenquarzexpress всъщност е избраната група сред цели 30 да представи радиофестивала това лято. Това напрежение ли е, тежи ли или повече се мотивираш да оправдаеш доверието? И въобще как се чувстваш по пътя?

Ммм, това е много лична история по-скоро, защото с музиката се опитвам, и може би вече даже успях, да се измъкна от онова ежедневие, което не можех вече да търпя. Това е целият смисъл за мене. Не правя кариера, ако това питаш.

Избрала си независимата сцена. Какво отнема и какво ти дава тя?

А, тя по-скоро си ми е част от живота.

В музиката ти има много непринуден минимализъм и някаква лекота, която увлича. Кога и как започна всичко?

Още 90-те години, когато бях малка и ученичка и всички бяхме хукнали… млади фенове на Нова Генерация. То беше по-скоро като някаква много интересна, младежка авантюра за онези години. Мисля, че на много хора им се е случвало като по-млади да се ориентират към нещо по-различно.

Как се чувстваш по-дорбе: когато си сама, one man show, или с други музиканти до теб на сцената? Сигурно е много напрягащо да знаеш, че си сам, нямаш подкрепа и всичко зависи от теб…

Да, да. Като си сам дори не можеш да се почешеш по носа. Ти си сам, няма кой да вдига шум зад теб… Освен ако не владееш ебълтън и компютри, които да ти свирят, но аз съм с аналогови средства.

Има си предимства и сама. Но с група е по-особено и за open air, може би, сам е постничко.

Кое предпочиташ – фестивали или соло мини-турнета в мазета?

Ами в клубове по-скоро, и в мазета съм свирила, и те си имат своя чар. Но малки клубчета, с червена приглушена светлина са ми най-любими. Там мога и сама, и даже с удоволствие.

Шизофреничен ли е животът между София и Мюнхен?

Най-общо е провинциален, така глобално погледнато. Като Мюнхен е по-провинциален и от София в смисъл на публика.

А ти как се чувстваш помеджу тези два града?

По-добре ми е в София, честно казано. Виж, има например сцени в Берлин. Ето там е интересно, но това е джунгла. Там може бина човек му трябват две-три години въобще, за да се ориентира.

Ти успяваш да се изявяваш на берлинска сцена или не?

Да, да, но какво значи на сцената? Берлин е наистина като Слънчевата система. Ти кацаш, например, в Ной Кьолн, в някой ъгъл на Ной Кьолн, и най-много да опознаеш два кратера… Цялата останала луна или планета, пак не я виждаш. То няма и нужда де, но ако случайно си географ и изследовател, няма да ти стигнат две години. Когато започнах да ходя до Берлин видях къде съм била през цялото време, именно в Мюнхен – някаква черна дупка.

Но в София се чувстваш по-чута и разбрана?

Да. В София въпреки всичко има повече публика, и то нова реколта, пораснали 20-годишни. Някои от старите са останали, но радвам се, че има все пак и нови, млади хора. Покрай Alarma Punk Jazz видях, че не е като да няма никой.

А искаш ли в действителност да разбереш дали преждата ще стигне за пуловера? Трябва ли? (по повод песента Frau Shcicksal *)

Преждата за пуловера… това добре, че не е ясно. По-добре да не знаем.

Какъв е погледът ти отвън към протестните вълнения у нас?

Аз ги подкрепям, разбира се, но понеже не съм с много ясна насоченост, по-скоро ги виждам като някакъв весел карнавал, някакво раздвижване, отколкото като нещо, което ще се промени кой знае колко.

Къде се занимаваш повече с музика – у дома или в чужбина? И ако ти се случи музикална абстиненция, как се справяш?

Музикална абстиненция… хмм. В Мюнхен ми беше начин и на оцеляване в последните няколко години. Отвреме-навреме вече и тук, набрала съм инерция и, слава богу, ми хрумват нови песни.

Как ти се струва Варна и би ли я подкрепила като културна столица през 2019?

Да. Аз само съм чувала така по периферията, но естествено, че да. Варна си ми е стар любим град.

15 септ. 2013

https://www.youtube.com/watch?v=PAqSNXMYCTI