[one_third padding=“20px 20px 20px 20px“]
⊰֍⊱
КАКВО СЕ СЛУЧИ?
В ситуация, която изглеждаше немислима – изолацията в следствие обявената глобална епидемия и всички съпровождащи кардинални промени в начина на живот от края на 2019 и първите месеци на 2020 г. – решихме да зададем въпроси. Вълнуваха ни откровени и задълбочени възгледи, които разсъждават върху разгръщащото се предизвикателство. Разразилата се вирусна епидемия сложи знак върху драстично различаващи се животи и всякакви хора. Тя бързо изравни и засегна без видими ограничения всякакви възрастови групи, национални и местни общности, социални прослойки, етноси, раси, полове – хора от всички краища на света.
[/one_third]
[one_third padding=“20px 20px 20px 20px“]
⊰֍⊱
КАКВО ПРЕДПРИЕХМЕ?
Още през април, първо попитахме философи, поети, писатели, психолози, художници, дизайнери и журналисти. Обърнахме се към тях поради широтата на възгледите, която тяхното призвание предполага. Зададохме 7 основни въпроса, някои търсещи сложни отговори напред във времето, други – съвсем конкретни и касаещи настоящето. Във „Вълноломни възгледи“ – специално създадената във връзка с извънредната ситуация платформа – публикуваме гледните точки на нашите гости. „Вълноломни възгледи“ попада в замисъла на поредицата „Вълноломни разговори“ на Аморфа, обсъждаща процесите в общността.
[/one_third]
[one_third padding=“20px 20px 20px 20px“]
⊰֍⊱
КЪДЕ СМЕ СЕГА?
Днес, 9 юни 2020 г., когато публикуваме тази платформа от възгледи, в България рязката и разтърсваща промяна, от която безспорно бяхме част, изглежда нереално далеч. Градският живот осъществява (или симулира) своето завръщане към нормалността и целенасочено работи върху нанесените щети. В същото време някои страни по света все още са в изолация – вътрешна и спрямо околния свят, а други отчитат нови застрашителни вълни в броя на заболелите и се завръщат към по-сериозни мерки. През последните няколко дни в България броят констатирани случаи на болестта достига най-високите си нива от началото на епидемията. Започва да се обсъжда превантивно връщане на ограничения.
[/one_third]
Отправихме въпросите към българския философ, поет и драматург Стефан Иванов, наш специален гост в Европейска нощ на литературата във Варна през май 2017 г. и участник по наша покана в 18-тото издание на „Маратон на четящите хора” – инициатива на Регионална библиотека „Пенчо Славейков” – Варна от 23 април 2020 г.
Стефан Иванов (1986, София) е завършил философия в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, магистър е по културология и доктор по философия в същия университет. Автор на стихосбирките „4 секунди лилаво” (2003), „Гинсбърг срещу Буковски в публиката” (2004), „Списъци” (2009) и „Навътре“ (2014). За „Списъци“ е номиниран за Националната награда за поезия „Иван Николов“. „Навътре“ е номинирана за първите награди за литература на НДК. Носител е на наградата „София: Поетики“ (2011). Съавтор е, заедно с Иван Добчев, на пиесата „Медея – майка ми“, спечелила „Икар“ (2013) за най-добро представление. Пиесата му „Между празниците“ е номинирана за „Икар“ (2014) за драматургия. През 2017 г. пиесата му „Същият ден“ е поставена в Ню Йорк в LPAC. През 2018 г. е резидентен драматург на Националния театър на Люксембург. През 2019 г. късометражният анимационен филм „Задачи за деня“, по едноименното му стихотворение, е официално предложение на България за „Оскар“. От 2003 г. е публикувал многобройни журналистически и друг вид материали в десетки различни по вид медии. Превеждан е на английски, френски, немски, испански, гръцки, сръбски и други езици. Блогът му следете на http://siv.sofiascape.com/
Снимка на Стефан Иванов от Яна Лозева.
Основна визия на „Вълноломни възгледи“: Ина Валентинова, „Островитянски серии“, 2018.
Преди февруари 2020 г. трудно бихме си представили вероятността светът да функционира по настоящия начин.
В съзнанието на какъв тип литературен герой би се зародила такава реалност?
Не знам за литературен герой, но ако беше автор – може би Джордж Оруел, Мишел Уелбек, Олдъс Хъксли, Евгений Замятин, Ярослав Хашек, Кърт Вонегът или Андрей Платонов.
Какво е Вашето разкодиране на случващото се, в три кратки изречения?
Искрено искам да вярвам в надеждата за солидарност и в смисъла от нея. Също и в това, че икономиката, печалбата и непрекъснатият растеж не са равнозначни на смисъл на живота. И че хората са същества с дълбочина, отговорност и грижа към близките, далечните, животните, растенията, планетата, а не са единствено експлоататори, пасивни зрители или консуматори.
В каква степен ще се променят представите на младите хора за възможното и невъзможното в света и за това как функционира той?
Къде си представяте, че може да ни отведе тази промяна в съзнанието след едно или няколко поколения?
Надявам се хората да не бъдат принудени да се откажат от света извън стаите и дома си за сметка на двуизмерни и триизмерни виртуални светове и реалности и разнообразни алтернативни начини за комуникация. Изолацията, самотата, липсата на разговор и допир прави човешките същества изключително нещастни, тази болка и нещастие се компенсира с всевъзможни пристрастености – от материални до такива с различни субстанции или действия, агресивни или автоагресивни. Не е работа на младите хора да променят света. Светът винаги са го променяли възрастните, защото имат възможността, властта и ресурсите и не биха ги дали никога на младите, ако младите не се съпротивляват. Като масово ненавижданата в България и по света Грета Тунберг. Надявам се младите хора да развият чувствителност, да натрупат умения и познания и да искат небивалото и невъзможното, да не се отчайват и да четат, примерно, „Утопия за реалисти“ на Рутгер Брегман, която е „дръзко предложение към съвременното общество. Промените, които авторът предлага, се основават на три основни идеи: въвеждане на универсален и безусловен базов доход, който да се изплаща на всички и да гарантира, че никой не живее под границата на бедността; по-кратка работна седмица – стигаща до невероятните 15 часа, и гарантираща, че през това време, отпочинали и вдъхновени, служителите и работниците ще са доста по-ефективни; отворeни границите по целия свят със свободен обмен на хора между всички нации.“
Как се променихте Вие: има ли нещо, от което с изненада разбрахте, че лесно можете да се освободите?
Ще сте свободен ли от него и в бъдеще, или само временно?
Не мога да се освободя от това да ми пука, да се вълнувам, да реагирам и с нещо, ако мога, да помогна. Тишината, изолацията и спокойствието не ме притесняват. Иначе – никога не ми е било приятно да ходя по молове, да си купувам неща само за да ги имам. Маниакално съм купувал единствено книги, билети за кино, театър, музеи и концерти.
От какво се притеснявате най-много в момента?
От това, че всичко не само ще продължи постарому, но и че може да стане по-тъжно и зле. Надявам се още повече хора да са видели черно на бяло как функционират пазарните и държавните механизми не само в България и да са разбрали в чия полза работят. Мнозинството от хора на планетата са „социално слаби“ не само защото нямат достатъчно пари, а защото мнението, гласът им, болката им, страданието им нямат особено значение за корпорации, политици и лобита. Алтруизмът не е печеливше начинание и не се практикува от тези, от които зависи най-много. Или казано просто – ситият на гладния не вярва.
Кой е най-впечатляващият за Вас автор (или произведение) в сферата на изкуството или науката, който открихте във времето на „социално дистанциране“?
Радвам се, че най-сетне, с голямо закъснение и срам не срам, прочетох „Моби Дик“ на Хърман Мелвил и „Алексис Зорбас“ на Никос Казандзакис. Препоръчвам и двете книги, макар първата да е по-трудна за преплуване от втората, читателите й ще бъдат възнаградени с дълбок поглед към функционирането на един сложен свят, чиято логика обитаваме по някакъв начин и днес. Четях много поезия, проза, пиеси – от Сафо и Катул до Шекспир, Дюренмат и Селинджър. Радвам се, когато след първото впечатление, било то и бляскаво, изкуството или науката, не искат да впечатляват с рекламни или специални ефекти, а ти помагат да разбереш по-честно и дълбоко себе си и света. Не искат да те баламосват с някаква пазарна цел да ти е уютно и спокойно, а ти казват – светът е доста прогнил, случват се катастрофи, с които трябва да се справим, няма нищо срамно да си гневен, объркан, тъжен, да се смееш, да се влюбиш или да се опиташ да си добър. Изкуството не е криндж, не е кич, а ти помага и разговаря с теб, защото е най-хубавото нещо, измислено след разговора и близостта на живо.
През този период в Аморфа си оставихме свободно време и пространство, за да видим по-ясно промяната.
Какво създадохте или творчески премахнахте Вие?
Не съм спирал да работя, от години често се случва да не спирам да работя и в събота и неделя. Това е нещо нормално за хора, които работят и на свободна практика. Още не съм започнал да събирам или да подреждам нова книга с поезия, а бих искал. Искам да продължа репетициите по представление, което трябваше да излезе през април или май. Подреждам си идеи за други представления и акции. Водя си кратки бележки и нещо като дневник от 11 март, но не бих го споделял.
⊰֍⊱ ⊰֍⊱ ⊰֍⊱ ⊰֍⊱ ⊰֍⊱ ⊰֍⊱ ⊰֍⊱
[two_fifth padding=“0 20px 0 20px“]наникъде
татко
ти какво прави като беше млад?
пишех смешки във фейсбук туитър и инстаграм
ядях бургери правих йога
гледах да изкарам повече пари
и много да ме харесват
и да ми се радват хората
и някои да ми завиждат
за течността в чашата
снимките от почивката
яденето на масата
дрехите
и жената до мен
(не майка ти)
татко
такъв ли беше животът?
такова беше времето
най-хубавото време на света
татко
защо вече не можем да живеем на земята?
защото на марс сме по-малко хора
и скоро ще отидем и нататък
още по-малко
много щастливи
там люляк няма да има
там нищо няма да расте
само ние ще цъфтим
/Стефан Иванов, април 2020
[/two_fifth]
[three_fifth_last padding=“0 0 0 30px“]
Стефан Иванов чете „наникъде“ по време на видео гостуването си в „Маратон на четенето“ на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна по покана на Фондация „Аморфа“ и Нощ на литературата във Варна (23 април 2020 г.)
[/three_fifth_last]
