[one_third padding=“20px 20px 20px 20px“]
⊰֍⊱
КАКВО СЕ СЛУЧИ?
В ситуация, която изглеждаше немислима – изолацията в следствие обявената глобална епидемия и всички съпровождащи кардинални промени в начина на живот от края на 2019 и първите месеци на 2020 г. – решихме да зададем въпроси. Вълнуваха ни откровени и задълбочени възгледи, които разсъждават върху разгръщащото се предизвикателство. Разразилата се вирусна епидемия сложи знак върху драстично различаващи се животи и всякакви хора. Тя бързо изравни и засегна без видими ограничения всякакви възрастови групи, национални и местни общности, социални прослойки, етноси, раси, полове – хора от всички краища на света.
[/one_third]
[one_third padding=“20px 20px 20px 20px“]
⊰֍⊱
КАКВО ПРЕДПРИЕХМЕ?
Още през април, първо попитахме философи, поети, писатели, психолози, художници, дизайнери и журналисти. Обърнахме се към тях поради широтата на възгледите, която тяхното призвание предполага. Зададохме 7 основни въпроса, някои търсещи сложни отговори напред във времето, други – съвсем конкретни и касаещи настоящето. Във „Вълноломни възгледи“ – специално създадената във връзка с извънредната ситуация платформа – публикуваме гледните точки на нашите гости. „Вълноломни възгледи“ попада в замисъла на поредицата „Вълноломни разговори“ на Аморфа, обсъждаща процесите в общността.
[/one_third]
[one_third padding=“20px 20px 20px 20px“]
⊰֍⊱
КЪДЕ СМЕ СЕГА?
Днес, 13 юни 2020 г., публикуваме третия разговор в тази платформа от възгледи, осъществен още през април и актуализиран през последните дни. Към момента в България рязката и разтърсваща промяна, от която безспорно бяхме част тогава, изглежда нереално далеч. През последните няколко дни в България броят констатирани случаи на болестта достига най-високите си нива от началото на епидемията. Все още официалните ограничителни мерки са динамични и понякога се променят в рамките на денонощие.
[/one_third]
Отправихме въпросите към българския писател, археолог, журналист и редактор Димана Трънкова, наш специален гост на живо във Варна в последното засега международно издание на Нощ на литературата през май 2019 г. Извънредното издание Майска нощ на литературата 2020 във Варна представи на български и френски език романа ѝ „Празната пещера“ в новото направление на събитието на Аморфа за българска литература в превод на други европейски езици във връзка с отпечатването му на френски език в края на 2019 г. Димана Трънкова е дипломиран арехолог от Софийски университет. В момента е редактор във „Vagabond“ – англоезичното списание за България. Автор е на поредица от документални книги на български и английски език за културното и археологическо наследство на страната като: „На изток от Константинопол“, „A Guide to Thracian Bulgaria“ и „A Guide to Roman Bulgaria“. Романът ѝ „Празната пещера“ е номиниран за Национална литературна награда „Елиас Канети“ 2017. И двата ѝ романа са публикувани в превод на френски език на Мари Врина–Николов от френското издателство Éditions Intervalles – „Усмивката на Кучето“ (« Le Sourire du Chien ») през 2017 г. и „Празната пещера“ (« La Caverne Vide ») през 2019 г.
Основна визия на „Вълноломни възгледи“: Ина Валентинова, „Островитянски серии“, 2018.
През последните седмици се превърна в реалност една своеобразна утопия за съвременното социално същестуване.
В съзнанието на какъв тип литературен герой би се зародила тя?
Не бих определила Морис Конхис от „The Magus“ на Джон Фаулз точно като тип, но някой като него.
Какво е Вашето разкодиране на случващото се, в три кратки изречения?
Това, което преживяваме, вече се е случвало многократно. Разликата е в съвременните технологии, глобализираното общество и дългия мир (в по-голямата част от света). Благодарение на тях сме по-неподготвени – но и по-подготвени – да се справим със ситуацията.
В каква степен ще се променят представите на младите хора за възможното и невъзможното в света и за това как функционира той?
Къде си представяте, че може да ни отведе тази промяна в съзнанието след едно или няколко поколения?
Може би ще осъзнаят ситуацията от втория въпрос. А може би ще постъпят като хората от поколенията преди нас. Ще забравят и ще продължат с живота си до момента, в който следващото повторение с вариация изневиделица им се стовари на главата.
Как се променихте Вие: има ли нещо, от което с изненада разбрахте, че лесно можете да се освободите?
Ще сте свободен ли от него и в бъдеще, или само временно?
В дневника си подполковникът от британската армия Мървин Уилет Гонин описва следния случай от 1945 г. Когато британските части влизат в освободения лагер „Берген-Белзен“, ги посреща потресаващата гледка на хора на предела на силите си – хиляди мъже, жени и деца, които след системен глад, унижения, болести и малтретиране са изгубили човешкия си облик и всякакво желание за живот. Живи скелети, които нямат сили дори да се облекат. Тогава в лагера пристига пратка от Червения кръст, в която има… червило. Британските войници са бесни: затворниците се нуждаят от лекарства, от храна, от дрехи – не от червило! Но червилото е тъкмо онова, от което са се нуждаели освободените затворници с татуирани номера на изпосталелите ръце. То връща живота по лицата и в очите на жените, превръща ги обратно от обезумели скелети в личности. Личности, които умират, стискайки гилза червило в ръка.
Когато носенето на маски беше задължително, се сещах за тази история всеки път, когато излизах навън. По принцип не се гримирам, но по време на извънредното положение започнах редовно да слагам спирала на миглите си. Маските вече не са задължителни (засега), но навикът остана. Поне засега.
От какво се притеснявате най-много в момента?
Че маските, на които има снимка на усмихната човешка уста и зейнали ноздри, ще станат модерни.
Кой е най-впечатляващият за Вас автор (или произведение) в сферата на изкуството или науката, който открихте във времето на „социално дистанциране“?
Завърших „Maps of Time. An Introduction to Deep History“ на Дейвид Крисчън. Книгата започва с Големия взрив и завършва с края на вселената, но епидемиите и ролята им в човешката история се появяват на няколко пъти в нея. Последвах клишето и прочетох „Черният лебед: Въздействието на слабо вероятното в живота и на пазара“ на Насим Талеб. Случайно попаднах на „Тайфун“ на Джоузеф Конрад. Велика история за капитан, който отказва да повярва колко силен е един тайфун, докато сам не се набутва в него. Капитанът спасява кораба и екипажа си, и – следвайки разбирането, че достойното човешко поведение трябва да се спазва и при най-голямата криза, не забравя да се погрижи и за китайските работници(!), които пътуват в трюма.
През този период в Аморфа си оставихме свободно време и пространство, за да видим по-ясно промяната.
Какво създадохте или творчески премахнахте Вие?
Нищо. Имах късмета да работя нормално натоварена.
⊰֍⊱ ⊰֍⊱ ⊰֍⊱ ⊰֍⊱ ⊰֍⊱ ⊰֍⊱ ⊰֍⊱
[one_half padding=“20px 24px 20px 20px“]
Откриващото участие на български език в извънредното издание Майска нощ на литературата във Варна, 13-31 май. Журналисти от БНТ Варна – Ива Георгиева, водещ на предаването „Линия култура“, Светлана Ганчева, Румяна Иванова и Димитър Горчев ни посрещнаха пред сградата на Националната телевизия във Варна в първия ден от отмяната на извънредното положение в България, за да прочетат на български език откъс от книгата „Празната пещера“ на Димана Трънкова.
[/one_half]
[one_half_last padding=“20px 24px 20px 20px“]
Откриващото участие на френски език в извънредното издание Майска нощ на литературата във Варна, 13-31 май. Стефани Депланк, френски гражданин от местната чужденстранна общност във Варна, писател и преподавател по френски и английски език и писател, представя откъс от излезлия в края на 2019 г. на френски език роман на Димана Трънкова „Празната пещера“ « La Caverne vide » (преводач Мари Врина–Николов, издателство Éditions Intervalles, 2019).
[/one_half_last]
⊰֍⊱ ⊰֍⊱ ⊰֍⊱ ⊰֍⊱ ⊰֍⊱ ⊰֍⊱ ⊰֍⊱
