[one_third padding=“20px 20px 20px 20px“]
⊰֍⊱
КАКВО СЕ СЛУЧИ?
В ситуация, която изглеждаше немислима – изолацията в следствие обявената глобална епидемия и всички съпровождащи кардинални промени в начина на живот от края на 2019 и първите месеци на 2020 г. – решихме да зададем въпроси. Вълнуваха ни откровени и задълбочени възгледи, които разсъждават върху разгръщащото се предизвикателство. Разразилата се вирусна епидемия сложи знак върху драстично различаващи се животи и всякакви хора. Тя бързо изравни и засегна без видими ограничения всякакви възрастови групи, национални и местни общности, социални прослойки, етноси, раси, полове – хора от всички краища на света.
[/one_third]
[one_third padding=“20px 20px 20px 20px“]
⊰֍⊱
КАКВО ПРЕДПРИЕХМЕ?
Още през април, първо попитахме философи, поети, писатели, психолози, художници, дизайнери и журналисти. Обърнахме се към тях поради широтата на възгледите, която тяхното призвание предполага. Зададохме 7 основни въпроса, някои търсещи сложни отговори напред във времето, други – съвсем конкретни и касаещи настоящето. Във „Вълноломни възгледи“ – специално създадената във връзка с извънредната ситуация платформа – публикуваме гледните точки на нашите гости. „Вълноломни възгледи“ попада в замисъла на поредицата „Вълноломни разговори“ на Аморфа, обсъждаща процесите в общността.
[/one_third]
[one_third padding=“20px 20px 20px 20px“]
⊰֍⊱
КЪДЕ СМЕ СЕГА?
Днес, 11 юни 2020 г., публикуваме втория разговор в тази платформа от възгледи, осъществен още през април. Към момента в България рязката и разтърсваща промяна, от която безспорно бяхме част тогава, изглежда нереално далеч. Градският живот осъществява (или симулира) своето завръщане към нормалността и целенасочено работи върху нанесените щети. В същото време някои страни по света все още са в изолация – вътрешна и спрямо околния свят, а други отчитат нови застрашителни вълни в броя на заболелите и се завръщат към по-сериозни мерки. През последните няколко дни в България броят констатирани случаи на болестта достига най-високите си нива от началото на епидемията. Все още стои възможността за връщане на някои ограничителни мерки.
[/one_third]
Отправихме въпросите към българския писател, преводач от английски език и университетски преподавател по англоезична литература и превод Ангел Игов, наш специален гост в Европейска нощ на литературата във Варна през май 2018 г. с романа „Фини прахови частици” и участник по наша покана в 18-тото издание на „Маратон на четящите хора” – инициатива на Регионална библиотека „Пенчо Славейков” – Варна от 23 април 2020 г. През май 2020 г. извънредното издание Майска нощ на литературата представи на български и немски език романа му „Кротките” в новото направление на събитието на Аморфа за българска литература в превод на други европейски езици във връзка с превода и отпечатването му на немски език от издателство „eta Verlag“, Берлин, в края на 2019 г. и номининацията за превода на Андреас Третнер от Лайпцигския панаир на книгата. Преди броени дни, на 4 юни, немското издание на „Кротките“ си подели с пет други книги Международната литературна награда, давана от Къщата за културите на света (HKW) в Берлин.
Ангел Игов е писател, преводач, литературен критик и университетски преподавател. Роден е на 3 юли 1981 г. в София. Завършва Софийски университет „Св. Климент Охридски“ с бакалавърска степен по Английска филология, магистърска по Литературознание и докторска степен по Западноевропейска литература. Специализира в Университета на Роухемптън, Лондон, и в Университета на Калифорния, Бъркли, със стипендия по програма „Фулбрайт“. Стипендиант на международната резидентска програма „Халма“ (2010). Романът му „Кротките“ (2015) се превръща в най-рецензираната книга за годината, номинирана за всички национални литературни награди в съответната категория и удостоена с наградата „Христо Г. Данов“, а „Кратка повест за срама“ (2011) е издадена и на английски език от американското издателство „Open Letter”. Най-новият му роман, „Фини прахови частици“ (2017), е номиниран за текущия конкурс „Роман на годината“. Автор е също на два сборника с разкази: „Срещи на пътя“ (2002) и „К.“ (2006); първият печели наградата „Южна пролет“ за дебют, а вторият е номиниран за наградата „Елиас Канети“. Носител на награда от конкурса „Рашко Сугарев“ за разказа „Всичко“. През 2005 заедно с други млади писатели създава инициативата „Литурне“, в която авторите изнасят пърформанси със своите произведения на оживени градски места. През юни 2020 г. немското издание на романа му „Кротките“, публикувано от eta Verlag, си поделя с пет други книги Международната литературна награда, давана от Къщата за културите на света (HKW) в Берлин.
Основна визия на „Вълноломни възгледи“: Ина Валентинова, „Островитянски серии“, 2018.
През последните седмици се превърна в реалност една своеобразна утопия за съвременното социално същестуване.
В съзнанието на какъв тип литературен герой би се зародила тя?
Повечето хора биха казали, че е дистопия. Но ако решим да сме провокативни, бихме могли да я видим и като утопия за определени типове хора. Сигурно тук някой ще каже, че е утопия на интровертните природозащитници. Според мен с по-голямо основание можем да я видим като утопия на ЕМО-тата, или поне в първите седмици от изолацията беше точно такава. Социалните мрежи се изпълниха с хора, които страстно следяха в коя страна колко хора умират ден по ден. Сложиха си в браузерите тракери, които да ги осведомяват своевременно за новите данни от Италия и Испания. Сърцата им играеха нагоре-надолу с всяка промяна на кривата във Франция – а тя се променяше много, защото французите постоянно променяха статистическите си методи. Съответно и всяка нова противоепидемична мярка, всяко ново ограничение, се приемаше с трепетно вълнение. Видяхме, между другото, че тези ЕМО-та съвсем не са ограничени до тийнейджърската възрастова група, даже в средната възраст са повече. Разбира се, че пандемията разтресе света и задълго го извади от нормалността – но тя имаше насреща си и хора, зажаднели за излизане от нормалността.
Какво е Вашето разкодиране на случващото се, в три кратки изречения?
Светът ни е крехък и неустойчив, макар че уж си го знаехме. Страхотна изненада се оказа фактът, че не сме безсмъртни. Утрешният свят със сигурност ще е много различен, но още е много рано да се каже дали ще е по-лош или по-добър.
В каква степен ще се променят представите на младите хора за възможното и невъзможното в света и за това как функционира той?
Къде си представяте, че може да ни отведе тази промяна в съзнанието след едно или няколко поколения?
Очевидно е, че много неща, изглеждали довчера естествено достъпни, изведнъж ще се окажат невъзможни. Дори след като започнем да излизаме от изолацията, това ще е развиващ се процес. Как ще го приемат младите хора и дали ще се бунтуват, ми е трудно да предвидя. Онези от нас, които сме преживели 90-те, сигурно по-трезво можем да приемем динамиката в отварянето и затварянето на житейските възможности. Но пък навярно изведнъж ще започнат да изглеждат разумни възможности за преустройство на икономическата и политическата сфера, които доскоро бяха отхвърляни с махване на ръка. Ще ни се наложи да се променяме в движение.
Как се променихте Вие: има ли нещо, от което с изненада разбрахте, че лесно можете да се освободите?
Ще сте свободен ли от него и в бъдеще, или само временно?
Оказах се по-интровертен, отколкото си мислех. Много малко ми липсва хедонистичната част от живота, всъщност изобщо социалният живот. Предполагам, че все пак постепенно за всички ни ще има известно завръщане към тези неща. Но, струва ми се, немалко млади хора в момента си дават сметка, че някак са се чувствали длъжни да се забавляват, длъжни да се социализират, длъжни да ходят на бар или дискотека например. И сега са освободени от тези задължения. Много ми се иска консуматорският бяс да намалее не само в света на пандемията, но и в света след пандемията.
От какво се притеснявате най-много в момента?
Притеснявам се от натрупващото се напрежение, което може да изкипи в разнообразни посоки. Не се мисли достатъчно за ефектите върху психиката на хората, а пораженията може да са масови. Притеснява ме начинът, по който тук-там властите приемат извънредността като възможност.
Кой е най-впечатляващият за Вас автор (или произведение) в сферата на изкуството или науката, който открихте във времето на „социално дистанциране“?
Не мога да кажа, че съм открил внезапно нещо ново. По-скоро се възползвам от възможността да прочета книги, които отдавна съм си нарочил. Слушам повече музика, но това си е пак музиката, която слушам обикновено.
През този период в Аморфа си оставихме свободно време и пространство, за да видим по-ясно промяната.
Какво създадохте или творчески премахнахте Вие?
За известно време творчески се преизмислих като начален учител. Не се шегувам: с първокласник, затворен вкъщи, първите седмици от изолацията преминаваха главно в такива занимания. И все още изобщо не ми е до творчество. Имам нужда да видя новия свят, когато дойде. През прозореца не става.
⊰֍⊱ ⊰֍⊱ ⊰֍⊱ ⊰֍⊱ ⊰֍⊱ ⊰֍⊱ ⊰֍⊱
Журналистите Светлана Вълкова и Мартин Николов от предаването за култура „Гравитация нула“ и „От другата страна“ на Радио Варна четат откъс от романа „Кротките“ на писателя Ангел Игов (България) в програмата на Майска нощ на литературатa Варна • 13-31 май 2020 г.
»Die Sanftmütigen«. Angel Igov (Bulgarien) gelesen von Tobias Mauritz
Europäische Literaturnacht 2020 Mai
Ангел Игов чете превод си на стихотворението на карибския писател Дерек Уолкът „Европейска гора“ (Derek Walcott, ‘Forest of Europe’) – едно от водещите имена в англоезичната литература от следколониалния период. Това е видео гостуването на автора в „Маратон на четенето“ на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна по покана на Фондация „Аморфа“ и Нощ на литературата във Варна (23 април 2020 г.)
През юни 2020 г. немското издание на романа на Ангел Игов „Кротките“ с преводач Андреас Третнер, публикувано от издателство „eta Verlag“, си подели с пет други книги Международната литературна награда, давана от Къщата за културите на света (HKW) в Берлин.
