Япония за един следобед

Home »  Аморфа Новини »  Япония за един следобед

On октомври 17, 2016, Posted by , In Аморфа Новини, With Коментарите са изключени

Отскачаме до Япония за един следобед. Въздухът е свеж, есента е настъпила, иглолистната гора до училището е зелена, но през нея нахлува ароматът на зрели кестени, мокра почва и на водорасли, изхвърлени на близкия морски бряг. Едва доловими са шумът на сухите листа и почти веднага след това първите капки дъжд. Той скоро отминава.

Гледаме демонстрация на традиционно японско бойно изкуство и движенията на войните се завъртат във водовъртежа от сетивни възприятия. В следващия момент всичко е на мястото си, плавно и хармонично. И потъва в покоя и празнотата наоколо. Боят приключва, оставаме за момент неподвижни.
 
psy_7643
 
Правим първи крачки обратно към училищната кантина, за да открием, че оризът за онигири е вече задушен и готов да поеме неочаквания вкус на маринованата слива умебоши и морския аромат на водораслите нори. Вече сме пристигнали в Япония час по-рано. Фотографите Сашо и Яна ни заведоха там със самолета, на който се качиха, за да открият фотографския си семинар в Осака. В кабинета по история на училището те дълго ни показваха перфектните си кадри на градски места, ситуации, хора и непроменена през вековете природа, древни костюми, носени от млади момичета с ярко червено червило и кимоно и тъмно-черни коси. Сашо и Яна бяха обикаляли Япония десет дни и бяха запомнили много кратки истории от срещите си с хората там.
 
img_6004
 
Отидохме дори до огромен аквариум с огромни видове водни обитатели, каквито преди това не бяхме виждали и на снимка. Когато пуснаха и видео се оказахме съвсем близо до водата, на милиметри, от другата страна на стъклото, рамо до рамо с японските посетители. Завъртяхме се на 360 градуса в панорама на върха на един от островите, които бяха посетили, а след това гледахме и слушахме вълните докато лодката се връщаше обратно към сушата на големия остров. Сашо ни обясни за важността на светлината – как формите и усещанията се променят. Как да гониш светлината или да хващаш обектите неподготвени за участието си в перфектното съчетания от цвят и отношение. Каза ни как снима хората без да прекъсва разсеяното им блуждаене докато пътуват в метрото. Накрая ни пусна картина и звук от вечерно посещение в местен ресторант и песента на японски, съпроводена от непознат струнен инструмент.
 
img_6042
 
Обратно в кантината сме. Приготвили сме онигири. Ръцете ни все още лепнат от ориза, който вземахме в шепите си и оформяхме в триъгълна форма с дланите си. Долавяме все още интензивния аромат на маринования джинджифил, който поставяхме на върха на всяко онигири. Прибираме остатъците от нори и катсубуши. Стаята се изпълва с мириса на море. Ред е на супата от мисо. Двете ястия ще се допълват съвсем естествено все едно сме седнали в малкия си японски апартамент и сме си приготвили ежедневното меню. Разделяме се на групи, едни бъркат червеното мисо, други режат тофу, а трети – зеления лук. Водата е завряла. В първата тенджера със супа добавяме даши. Втората ще е вегетарианска и ще трябва да мине без него. Десетина минути по-късно имаме пред себе си купа със супа и чиния с направените от всеки разнообразни по чистота на формата онигири. Всичко изглежда перфектно завършено.
 
img_6120
 
Всеки е уверен, че няма нужда от повече. Изваждаме сладоледа и това веднага се променя. Добавяме зелената матча, опитваме с недоверие към яркия цвят, и секудни по-късно няма и следа от десерта. Рядко храна се изяжда толкова бързо. Със сладоледа обаче винаги работи.

Бързо почистваме и се отправяме към училищния автобус, който ще ни върне обратно в центъра на града. Там ще преминем през есенния порой и наводнените градски улици, за да стигнем до японската чайна на Асако-сан, с която сме готвили допреди малко. Каору-сан, която ни преведе през всяка от стъпките на японското меню с прецизност и целенасоченост, също е там. С мокри крака шляпаме към чайната и отваряме вратата в замъглената ѝ витрина. Вътре е топло. Японският зелен чай матча е вече готов. Там са и някои от учителите във френското училище, както и други ученици. Пием чай, говорим помежду си и разглеждаме непознатите имена на японските продукти по рафтовете. Истински гладните си поръчват рамен и получават бърз урок за справяне с клечките от Асако-сан. Вече звучи и традиционна японска музика. Часът е почти 19. Навън е тъмно, дъждът е спрял. Пътуването ни бавно приключва в покоя и празнотата наоколо.

Намираме се в центъра на Варна. Днес бяхме за един следобед до Япония.

:: JAPON :: Ville Multiculturelle :: 日本 :: Мултикултурен град :: Япония :: Multicultural City :: Japan :: 12 октомври 2016 ::

Разберете повече за съвместната ни инициатива с Международното френско училище във Варна.
 
psy_7367

Comments are closed.