Из варненските пазари: Усмивката на Фатме с аромат на пъпеши

Home »  Аморфа Новини »  Из варненските пазари: Усмивката на Фатме с аромат на пъпеши

On септември 8, 2016, Posted by , In Аморфа Новини, With Коментарите са изключени

Автори: Мария Цакова, Станислава Върбанова, Невена Ц.

Представяме второто интервю от поредицата „Интервюта из варненските пазари“, посветени на международния ден на младите хора през 2016 година и на неговия фокус върху ролята им за утвърждаване на устойчиво потребление и справянето с бедността. Изследователи и автори на текстовете са три момичета на 18 години, които преди няколко месеца завършиха гимназия и се подготвят да напуснат града и да започнат университетския си живот. В техните първи смели опити в журналистическата и изследователска работа им помага екипът на Аморфа и поканеният като консултант млад журналист и литературен автор, Бистра Величкова. Продължаваме този път с историята на Фатме и радостта да се наречеш селски човек, свързан със земята поколения наред.

Носът ми напипва нещичко. Ноздрите ми се разширяват и стесняват, а зениците, в унисон с тях, започват да обикалят по върховете на клепачите. Ръцете ми, от скромното сдържано положение – хванати една за друга на гърба, се развързват и заемат атакуваща поза на млад завоевател намерил се пред нова земя, която тъкмо проумява, че някак с цялото си сърце, без дори да знае за нейното съществуване е желал през целия си живот. Ето го, моето откритие – едно голямо жълто сплескано кълбо, което се оказа има потенциала да потуши мощния аромат на мухъл и влага вкъщи, за времето, за което живееше там. Така де, за да мога да го притежавам и мощно да забивам кухненското си копие в него, аз трябва да платя скромната сума от 2,50 български лева и то официално, скрепено с основния договор на съвременния капитализъм – касовият бон, става мое.

Роден в село Българево от родната българска майка земя и отгледан от мащехата си – жена на 42 години на име Фатме (Фани), на него беше отредено да се падне тъкмо под моя голям нос в онзи злополучен за него и много щастлив за мен следобед. Пъпешът е изключително, дори необичайно жълт и тежи повече от пет килограма, което прави транспортирането му в найлонова торбичка изключително трудно за ръцете ми. Но тези тривиални факти за моята връзка с един средно голям плод и окончателното му изяждане от моя милост, не биха представлявали какъвто и да е интерес на уважаемия читател. Освен че, подобно на повечето добре гледани златисти пъпеши, и този беше невероятно вкусен. Но друго е, което кара пръстите ми грубо да тормозят клавиатурата, и това е неговата така наречена от мен мащеха – Фатме или накъсо – улеснява ни тя – кака Фани.

Кака Фани, както 178 700 други производители в България, се грижи за свое собствено стопанство и целогодишно отглежда различни култури. Лете работи най-вече по дини, пъпеши и овошки, а зиме – за картофи, грах и лук. Живее във Варна, но тя и семейството ѝ притежават земя на няколко места. От поколения родът ѝ се развива, както съвременния човек би се изразил – „устойчиво“, грижейки се за известен брой декари и правейки всичко възможно да произведе качествена продукция достойна за родния потребител и едновременно с това достатъчно добра за собствената трапеза.

Фатме се усмихва често. Лъчезарният цвят на продукцията ѝ допълва нейната струяща жизнерадост и шеговитост. Тя сама се нарича „селски човек“, докато се смее на глас и обяснява за трудностите, които среща в работата си. Ръкомаха много, но само с една ръка, другата стои с юмрук опряна на хълбока ѝ. /продължава/

 

…И вие всъщност се издържате от отглежането и продажбата на собствена реколта?
Да.

От кога се занимавате с това?
От 5-6 години.

Цялото Ви семейство ли участва активно?
Не, само аз.

И сама отглеждате всички тези растения?
Точно така.

Виждам на табелките пред тях имената на няколко села. На колко места ги отглеждате?
Да, от различни места са. На няколко места имаме.

Как всъщност решихте да се занимавате със селско стопанство и да се издържате по този начин?
Ами ние сме селски хора. (смее се)

Вашите родители също ли са отглеждали плодове и зеленчуци?
Да.

Значи се е превърнало в нещо като семейна традиция?
Да.

Във Варна ли живеете или на село?
Не, във Варна живеем, а в селото си гледаме продукцията.

Малка част от продукцията на пазара сякаш е собствена реколта и то на по-малки производители. Смятате ли, че доста хора се отказват да отглеждат, тъй като е твърде трудно?
О, много е трудно.

И въпреки, че дори и по-трудно, е по-качествено за всички?
Да, ама не всеки го разбира.

Как успяхте да стабилизирате дохода си, за да може да се издържате нормално само с това?
Аха, нормална издръжка с това да не мислиш, че става?! (смее се)

Имате ли деца?
Да, имам.

Включват ли се и те?
Когато имат свободно време, да. Но те иначе учат.

Какво учат?
Имам дъщеря студентка в Икономическия (университет).

Те смятат ли по-късно да се занимават с това и да продължат бизнеса?
Мисля, че може би не. Много е трудно.

А зимата с какво се занимавате?
Ами, сега сеем. И през зимата с това. Ние имаме боб, имаме картофи, лук. Сега, нали, втора реколта се сее – по-късният домат. И го събираме, берем го по-зелен и той после почва да узрява.

И през зимата също има зеленчуци?
Да, пак си има зеленчуци, всичко има. Ама това означава много работа. 17-18 часа на ден.

 

watermelon

 

След като спираме записа и приключваме интервюто, решаваме освен пъпеш да си купим и една диня. Отиваме към везната, за да я изтеглим, и след докато плащаме, Фани ни дава знак да се върнем от вътрешната страна на сергията и с усмивка започва да ни разпитва за нас. Приятно изненадани сме и с удоволствие отговаряме на въпросите ѝ. Тя се отнася към всеки наш отговор с разбиране и някак впечатляваща доброта, имайки предвид, че въобще не ни познава. На нея не ѝ трябва да ни познава, усещам сигурността в интуицията ѝ. Тя просто уверено се захваща да разкаже житейския си опит, за да го предаде на нас като следващо поколение. А за нас е удоволствие да го слушаме по този съвсем обикновен начин.

Много пъти ни сравнява с децата си – вероятно ѝ напомняме за тях – и набляга на това как всеки родител трябва да направи всичко за детето си, за да не го лиши от никоя възможност. Със съпруга си търпят лишения, за да могат децата им да бъдат спокойни и осигурени – не ходят по ресторанти, заведения и не си купуват скъпи неща. Така на дъщеря ѝ, която е студентка, никога не се е налагало да работи, и може да учи. Изборът ѝ не звучи като лишение. Разказва го като една красива история за техния скромен и уравновесен живот, за сплотеността и уважението в семейството. Не се отнася обвинително към децата за това, че са отнели много възможности и удоволствия, напротив – благодарна е, че има шанса да го направи – за нея това е дар от бога. Тази всеотдайност по такъв начин се излъчва от нея, че веднага става част от нас и нашите животи. И дори се замечтаваме да имаме прекрасна майка – продавачка на зеленчуци.

***

Очаквайте скоро третото и последно интервю от поредицата.

Comments are closed.