От Фестивала Straight Outta Whitebox в Мюнхен

Home »  Аморфа Новини »  От Фестивала Straight Outta Whitebox в Мюнхен

On август 21, 2016, Posted by , In Аморфа Новини, With Коментарите са изключени

Автор: Деница Цветкова
Деница (18 г.) от екипа се премести да живее в Мюнхен и в момента изследва с огромен интерес градската среда там. Има вече своите първи впечатления от оживения немски културен център. Голям, пълен с интересни места и хора са само малка част от характеристиките на Мюнхен.

Хубава бира, наденички, Октоберфест и масивни сгради, да, но Мюнхен е много повече от това. На пръв поглед всичко изглежда строго, традиционно и по немски твърде подредено. Трамваите са точни, улиците пълни с най-различни хора, бързащи за работа в големите компании. Да, но Мюнхен е много повече от това. Традиционен не винаги означава скучен и фестивалът Straight Outta Whitebox е едно от многото доказателства за динамиката в немския град.

Първо издание, но достойно. Намирам събитието случайно във фейсбук и това, което наистина грабва вниманието ми, е графити работилницата с Лумит (Loomit), но всичко по реда си. Решавам, че ще присъствам и на двата дена от фестивала, за да добия максимална представа как се случват нещата тук, както и кой седи зад организацията.

Първият човек, който срещам е Джулия – фрийлансър към the whitebox, които са организаторите на събитието.

 

IMG_6960

 

Тя с радост споделя опита си с организацията, както и част от историята ѝ, която, както се оказва не е много дълга. Преди няколко месеца се събират хора, които имат желание да създадат отворено място за млади артисти, които да изявяват талантите си и да реализират идеите си. Една от идеите им е да намерят допирна точка между традиционното и модерното изкуство и да създадат нещо ново, което да подхожда на тяхната визия, както и на града, в който живеят. На етажа, в който работят, се помещават различни артисти, а в сграда отсреща е ателието на Лумит. Изобщо много арт зона в Мюнхен.

В програмата на фестивала са включени и Street Love училище по танци. Една от различните по същността и концепцията си школи, както споделя Тари: „Не се опитват да ти покажат, че са по-добри. Не правят хореографии, насърчават те да търсиш своя стил и своята страст. Била съм и в други крюта, но тук е различно.”  И наистина е така. Разбирателство, стимулиране, никакво съревнование между хората. Невероятно. Веднага щом разбраха, че не говоря немски, смениха езика на танцовата работилница на английски. Още един мит за Германия се разби пред очите ми – че английски там не се говорело.

 

14086361_323836221286759_4633010856771245078_o

 

В основния ден от фестивала, тоест вторият, се отправям директно към мястото, където Лумит провежда отворена работилница за графити. С богат опит зад гърба си, проекти по целия свят – Ню Йорк, Сао Пауло, Сараево, Монпелие, Хамбург, Лисабон и др, той изглежда сякаш вече по-скоро си почива. Въпреки че някои от хората хващат спрей за първи път, всички графити изглеждат толкова добре. УАУ! Сядам на пейката, за да гледам, да допия кафето си и да задавам въпроси, а Лумит с радост сяда до мен сякаш и друг път сме се срещали. Разказва ми за пътуването си до България с майка си, когато е бил на 7 години, а аз любопитствам как е започнал да рисува.

 

IMG_6971

 

Л: „О, това беше отдавна, бях ей толкова… ами как, тогава не беше като сега, родителите ни оставяха на лагер, на палатки в гората и ние така растяхме. Обичах да рисувам от малък, в къщата на баба ми започнах да рисувам. С времето то дойде само – желание за изразяване, нощни излизания и така.”

Питам го за крютата, от които е част.

Л: „Това е отживелица, a и аз вече съм възрастен (смее се). Срещам се с някои от хората от крюто, но рисувам с много артисти по целия свят. Не е като преди – имаш си крю, рисувате само заедно. Нещата се промениха.”

Отваряме темата и за работилницата и той е убеден в едно: „Важно е да оставиш човека да върши нещото сам. То е като свирене на китара. Ако взема китарата и свиря, за да ти покажа, ти ще слушаш, няма да свириш. Различно е. Трябва свобода.”

След като всички графити са готови, фестивалният ден продължава с още танцови работилници – попинг, вогинг, брейкинг и т.н. А мацката, която води вогинга, е върхът! Сериозно. И така приключва моята първа среща с уличното изкуство в Мюнхен. Има нещо повече от бира и наденички в Мюнхен, знаех си.

 

IMG_6956

 

Comments are closed.